Асоциация за развъждане на Котленската порода овце – АРКО, се занимава с развъждане и отглеждане на Котленска порода овце.

Котленската овца бе една от първите породи, която бе включена за „реставриране” още в края на седемдесетте години на миналия век. През 1974 г на голям форум на овцевъдите в Котел, академик Цено Хинковски за първи път засегна този въпрос. За него време си беше малко, като революция. Дотогава изпълнявахме постулатите на руската школа – всички овце в равнината се кръстосваха с Кавказки и Асканийски кочове, в предбалкана със Северокавказки кочове, в планината Цигай. Изведнъж Академика постави въпроса, че трябва да възстановим нашите местни породи и съвсем образно каза – „трябва ли ни ген за някакъв признак си го вземаме”.

След няколко години започна реставрацията на няколко породи, една от който беше и Котленската овца. С признаването на асоциацията ще се възстанови авторитета на този край, известен най-вече с овцевъдството.
Сегашният председател на АРКО д-р с.с.н. зооинж. Христо Караджов бе един от хората, който сформира първото стадо от Котленска овца. Тогава главен зоотехник на АПК Котел, той трябваше да избере от 50-те хиляди овце, които имаше комплекса, най-типичните представители на породата от 1500 бр и да ги настани в новия овцекомплекс в с. Нейково. Така бяха поставени „основите” на котленската овца.

Развъдната програма на породата е разработена от колектив: Доц.д-р Иван Цочев Проф. дсн Радослав Славов, Д-р Христо Караджов, Зооинж. Станимира Бончевска и Зооинж. Цветелина Николова.

Ареалът на разпространение на Котленската порода овце е около гр. Котел, както и в предпланинската и планинската част около гр. Сливен. Породата е създавана в продължение на векове чрез народна селекция.

Овцете са сравнително дребни, главата е относително малка, нежна, с права профилна линия, слабо зарунена.Тялото е компактно, добре зарунено, включително и корема. Опашката е зарунена и достига до скакателните стави. Краката са правилно поставени, със сравнително тънки , но здрави кости и копита, зарунени до коленните и скакателните стави. Вълната е груба, смесена, с дълги осилести, преходни и къси пухови влакна. Дължината на вълната достига до 14-18 см. Средният вълнодобив на овцете майки е 1,8-2,0 kg, а при кочовете 3,0-3,5 kg . Рандеманът на вълната e 65,35. Средните телесни измерения на котленските овце са: височина при холката – 57,4 см, дължина на тялото – 60,2 см, дълбочина на гърдите – 27,0 см, ширина на гърдите – 16,2 см и обхват на свирката – 6,6 см.

Живото тегло на овцете майки е 31-32 kg , а при кочовете 35-45 kg. Млечността на котленската овца е 70-80 l за лактационен период и 30-40 l за доен период.

Целта на Развъдната програма е, чрез методите на чисто породното развъждане на малка популация (застрашена от изчезване) Котленската порода овце да се съхрани като генофонд.

Селекцията в породата ще се осъществява основно по линия на мъжките разплодници, принадлежащи към вътре породната генеалогична структура. Последната ще се формира след анализ на сега съществуващата генеалогична структура, а нейното окончателно оформяне ще се извърши в процеса на дейността на Сдружението за съхраняване на породата.

Развъдната организация ще осъществява селекционна дейност с над 3 000 овце – майки, с тенденция техния брой да се увеличава и да достигне 8 – 10 000 броя. Този брой е оптимален за провеждане на селекционна дейност по съхраняване и усъвършенстване на овцете от Котленската порода. Това ще даде възможност за изграждане на оптимална структура на породата – племенни и стокови стада.

В развъдната организация са обхванати 27 ферми с 3045 бр. овце от породата Котленска овца.