История на манастира:

Мулдавският манастир "Св. Петка" е основан през 14в., но скоро след възникването си е опустошен от настъпващите османски орди. Както повечето манастири от този район и той е възникнал в околностите на древен целебен извор. За първи път след опустошаването му, сведения за манастира под името "Св. Параскева" са открити в Станимашкото (Асеновградско) синурнаме от 1519 - 1538 година.

По време на турското робство Мулдавският манастир е бил опустошаван неколкократно. Той станал жертва на турския религиозен фанатизъм по време на големите потурчвания на селата около Чепинското през 1666г. Впоследствие обителта е разрушавана и възстановявана няколко пъти, като за последно е възобновена през 1836г. от игумен Антим. Тогава били издигнати сегашната съборна църква и жилищните корпуси.

През Възраждането Мулдавският манастир е бил важно книжовно средище и разполагал с богата библиотека с много стари и редки ръкописи, които по-късно били разграбени и унищожени. Към манастира е съществувало и килийно училище до 1888г.

В Мулдавския манастир често отсядал апостола на свободата - Васил Левски и дори е запазено скривалището му под бившата игуменарна.

През 1883г. Мулдавският манастир е посетен от известния чешки художник Иван Мърквичка. По време на посещението му внезапно умира сина му, който е бил на 1 година и е погребан в двора на манастира.

Архитектура и текущо състояние:

В днешно време Мулдавският девически манастир е постоянно действащ и в него могат да се видят запазените жилищните и стопанските сгради, главната църква с камбанария и аязмото. Манастирският двор е ограден с високи каменни зидове. Двуетажните жилищните сгради са в изградени в духа на възрожденската традиция с колонада в приземието и с открити чардаци на етажа.

Сегашната църква в Мулдавския манастир е построена през 1836г. и представлява голяма трикорабна безкуполна псевдобазилика с вътрешен и открит притвор, като в югозападния ъгъл на последния се извисява камбанария. От старата архитектура на храма са запазени притворът, откритата галерия и камбанарията, която е издигната през 1894г. от майсторите Георги Кръстев и Киро Тодоров от Асеновград. Църквата е изписана през 1840г. от тревненските зографи Кръстьо Захариев и синовете му Петър и Георги. В галерията до входа, се намират фигурите на светците Кирил и Методий, а вътре на Климент Охридски, Наум Прес¬лавски, Евтимий Търновски и Теодосий Търновски. Източната стена на предверието е заета изцяло от пространната композиция "Страшният съд". На северната и южната стени са намерили място други назидателни теми - "Сътворението на света", "Апокалипсиса" и "Деянията на апостолите". Интерес представлява ктиторският портрет на дарителя Петко х. Неделчев и синът му Неделчо от Чирпан. Те са представени в цял ръст с дълги народни носии. От тези съхранени стенописни фрагменти лъха рутина, усет за монументалност и тържественост. През 1946г. манастирския храм се срутва, като оцелели само предверието и аркадата, но през 1951г. е реставриран.

Аязмото е построено през 1888г. и се намира на 20 м. извън манастирския комплекс.