КМЕТ : Росен Петров  

Село Сомовит е на 12 км западно от Никопол, 11,5 км североизточно от Гулянци, 44 км североизточно от Плевен и на 196 км североизточно от София. Разположено е на десния бряг на река Дунав и животът на неговите жители е тясно свързан с голямата река. Срещу селото северозападно се намира големият румънски остров Калновац и на изток плътно до него по-малкият Ма̀ре. Между тях и Сомовит е основното разклонение (ръкав) на Дунав, по което минава талвегът на реката и границата между България и Румъния. През средновековието Сомовит израства като значимо речно селище с определено значение. През 1718 г. в навигационната карта, издадена във Виена, селото е отбелязано с името Сомовник. След 1868 г. пристанището на Сомовит силно се развива, като тук се товарят много шлепове със зърно за Горни Дунав. Икономическото развитие на селището в средата на XIX век поражда необходимостта и от образование. Будният жител на селото Иван Сагинов, следа като учил две години в Никопол, открива след 1850 г. първото училище в Сомовит. През 1859 г. започва строителството и на църквата „Св. Николай“, осветена през 1869 г. През 1986 г.Валентин Цветанов става поп и до днес е такъв. На 3/15 юли 1877 г. руски войски от Западния отряд, командвани от полковник Иван Тутолмин, настъпват от Милковица към Никопол и освобождават Сомовит от османско владичество, а вечерта се установяват на лагер по височините южно от селото. На руската топографска карта от 1878 г. селото е отбелязано като Самовидъ. Училищната сграда от 4 класни стаи за основното училище е изградена през 1888 г., а през 1899 г. в селото се открива и прогимназия. През 1936 – 1937 г. е изградена голяма триетажна училищна сграда. За нуждите на изграждащата се ж. п. линия София – Варна ускорено била изградена и ж. п. линията Сомовит – Ясен през 1899 г., по която пристигали материали от Европа за железницата.