Селото се намира на 18 км СИ от гр. Русе. Населението е около 600 жители.

Добре развито зърнопроизводство, а в последните години се увеличват площите с нови трайни насаждения.

До преди Освобождението на България от османска власт селото се е обитавало от мюсюлманско население от татарски произход. В него е бил разположен бивакът на турския военачалник Поросан, който е престоял дълго в селото. След неговото заминаване селцето се нарича Поросан, а по-късно получава името Просена.

През следващите години селото е покосено от чума и холера, при което измира по-голямата част от населението и селото почти се заличава. След това селото се премества на сегашното си място.

След Освобождаването на България от османска власт в малкото турско селище започват да се заселват българи от съседните села. От Гагаля се заселват родовете: Вълкови, Аврамови, Сенковци, Караганчеви и други, а от село Долно Абланово идва родът Интиреви. Околностите на селото са били предимно от гори, които хората изсичат и започват да обработват освободената земя, а връзката с града е ставала с каруци по черен път.

Населението е участвало в две войни, в Балканската война загиват: Андрей Йорданов Вълков, Велико Андреев Вълков, Илия Минев.

В Отечествената война вземат участие 40 – 50 човека бойци, а свидни жертви стават Никола Добрев Минев и Йордан Пасев Керезов.

В новия подем на селското стопанство хората от село Просена не остават назад, като показателен за това е факта че през септември 1948 г. се основава първото ТКЗС. Това става благодарение на Иван Атанасов Енев.