Старото име на Борислав е Смърдешча.

Преди много години по равното плодородно Бориславско поле, все така спокойно се лъкатушела малка рекичка.

Едно предание говори за историята на старо селище, землището на което е било обрасло с гори и много смрадлика. Затова са го нарекли Смърдехча – старото име на село Борислав.

Редица исторически находки говорят, че преди много години, селото е било обитавано от други племена. С труд са изкарали хляба си от земята древни тракийски племена. Поили конете си по студените кладенци римски конници. Порили са недрата на земята, трудолюбиви българи по време на Второто българско царство. Ето какво говорят някой исторически веществени паметници. При разкопки на могилите, намиращи се на североизточния край на селото са намерени плочи с изображение на тракийски конник, гривни, накити и кости на хора и животни. Тракийците са имали обичаи при погребения на по-знатни хора от племето да градят големи гробници с могили, като са поставяли в гробницата всички вещи, дори и коня и жената на покойника. Интересно е да се отбележи за съществуването на така наречените „Амища“ до 1949 г., които са се намирали западно от селото. Те представляват правоъгълна площ от 10 – 12 дка, обградена от всички страни с дълбок ров. Цялата площ от вътре рова е изпълнена с трапове, в средата им се намира сравнително голям трап. Всички имат изходи на юг. От четирите страни на обграденя ров има също изходи. За произхода им се приема, че са на древен римски военен лагер, където са отсядали римски войски. Източно от сегашните черти на селото е било разположено старо тракийско селище.

След падането на България под османско иго се появила болестта чума. Населението не намирало друг изход за спасение освен да изоставят селището. Българското население се заселило по балканите, поради което до освобождението на България от турско робство селото е било изключително с турско население. Заселването на българите е станало едва след Руско-Турската освободителна война. Още след войната българските селяни преди всичко от габровско, севлиевско и ловешко са започнали да се заселват в селото. Първото семейство, което се е заселило е на дядо Кара Колю от село Гарването. През 1883 г. е било открито за първи път училище в селото и първия учител е бил „даскъл Цоню“ от село Дебелцово, севлиевско. През 1919 г. по инициатива на учителя Христо Доневски и участниците в героичните битки при Лерин, Костур и село Борислав – македонско са писали предложение до Министерството за промяна на името на село Смърдехча на село Борислав.